Текстът е взет от календара за 2014 година на Института по йога в Пуна

“„Випарита дандасана” е една от асаните, които ме подтикнаха да обмисля редица възможности за разработването на различни подпори.

Първоначално за нея се използваше стол. След като правих позата и на барабан (вид подпора), ми хрумна, че тази асана може да се изпълнява на два стола от хора, които намират барабана за труден заради позицията на краката. Едва по-късно осъзнах, че и един стол е достатъчен за „випарита дандасана”. Той предлагаше здрава опора и създаваше усещане за сигурност и стабилност.

Това се вижда много ясно при „капотасана” на стол.

Шри Б.К.С. Айенгар Капотасана на стод

В „Светлина върху йога” съм използвал само една подпора – пейка за „сарвангасана”, която видях във фотостудиото, където протичаше сесията за книгата. Тя даваше опора на гърба, а ръцете лежаха отдолу. Тогава започнах да използвам стол за „сарвангасана”. Първоначално раменете на учениците се свличаха на земята, а тежестта им не бе насочена правилно. За да решим този проблем, използвахме болстер под раменете, който също така спомогна да се постигне флексия на врата. Седалката на стола предлагаше отлична опора за лумбосакралната област, като не ѝ позволяваше да пада надолу. Учениците можеха да се нагласят в позата, като се захванат за седалката на стола, с активно изпънати назад рамене. Повечето хора обаче не можеха да направят „халасана”. Ето защо им давах по още един стол за краката.

Идеята за плъзгането надолу от стола се появи много по-късно. “

Текстът е взет от календара за 2014 година на Института по йога в Пуна

превод: Vyara Yuliyanova Popova

Фото: Coni Horler Photography

Leave a reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *