Текстът е взет от календара за 2014 година на Института по йога в Пуна

“Първоначално като преподавател по йога карах учениците си да правят стоящи пози, като например „триконасана” до стената. Тогава забелязах, че лумбалната област оставаше надалеч от стената. Това създаваше очевидна дисхармония между краката и торса. Стената не осигуряваше адекватната опора. И така, започнах да размишлявам върху това несъответствие.

По онова време трябваше да посещавам редица офиси по различни причини. В тях мениджърите нямаха отделни стаи, а тяхното пространство бе отделено с метална или дървена пръчка. Един ден ми хрумна, че тази пръчка бе подходяща за „майорасана” и аз направих позата с ръце върху пръчката. След това пробвах „триконасана” с гръб към нея. Тя даде опора на гърба ми, което създаде движение в гръбнака, а освен това пръчката ми позволи и умело да използвам ръцете си. Бе възможно да променя нейната височина и широчина според изискванията, за да осигуря точната опора. Единственият недостатък беше, че краката се изплъзваха. Затова реших да създам и странична опора.

Стената, пръчката и страничната опора бяха трите компонента, които скалъпих. Комбинирайте ги и ще видите „коня”. Нарекох ги „коня”, защото човек може да седи на него така, както седи на кон.”

Текстът е взет от календара за 2014 година на Института по йога в Пуна

превод: Vyara Yuliyanova Popova

Фото: Coni Horler Photography

One Comment
Leave a reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *