Превод на статия ‘Как да открием себе си с йога’ на Ани Шифлър

Изучаване на йога с внучката на Б.К.С. Айенгар

През януари 2018 г. отидох да уча йога в Мемориалния институт Ramamani Iyengar в Пуна, Индия. Това беше четвъртото ми посещение. През 2009 г. аз взех интервю от Б.К.С. Айенгар – гуруто, който чрез своите интензивни и непоколебими усилия предаде системата на йога и в Индия и на Запад, която сега наричаме „Айенгар Йога”. Б.К.С.Айенгар, с обич наричан от всички Гуруджи, умира през 2014 година. Чудех се как неговата система ще продължи напред без нейния основател и водач. 

Видях как една жива и жизнена практика се предава нататък от прекрасно подготвени учители, включително внучката на Б.К.С. Айенгар – Абхиджата Айенгар. Тя е експерт учител, която носи свой собствен стил и вдъхновение и е в състояние да определи както нуждите, така и силните и слабите страни на учениците. В нейния клас всички ние израснахме и разцъфтяхме като йоги и търсещи ученици.

Ани Шифлър: Бих искала да продължа с интервюто, което направих на Гуруджи през 2009 година. Чудя се дали бихте искали да споделите повече за традицията, от която сте част и как смятате да предадете нататък посланията на Гуруджи.

Абхиджата Айенгар: Това е въпрос, който много пъти са ми задавали! Как ще предам нататък посланията на Гуруджи? Отговорът ми винаги е бил, че не само аз ще го предавам нататък. Когато Гуруджи ни учеше, той учеше всички нас. Това, което се сещам, когато си спомням за начина му на преподаване, е нещо като поток от познания. Всеки, който е имал късмета да е около него по това време, е получил частица от този поток. Аз бях една от тях. Кой ще пренесе нататък този поток? Мисля, че това е отговорност на всеки един от нас.

АШ: Във вашето преподаване, в това как работихте с нас, главното е да можем да преминем отвъд нашите граници. Много пъти през този месец почувствах, че съм достигнала до място, където никога не съм била и то не само с тялото си, но и с усещанията си.

АА: Мисля, че с всички нас е така. Ние стоим в зоната си на комфорт и не искаме да преминем отвъд, защото така сме свикнали. Ако сте свикнали винаги да правите Сиршасана до стена, понякога просто трябва да я правите така. Това е въпрос на навик. Ние всички сме изградени от навици. Един от най-големите уроци в йога е как да премахнем навиците в живота си. Ние всички живеем много обусловено, с рутина. А Гуруджи ни учи как да отворим себе си! Позволете ми да споделя една история от времето когато бях малка. Има един индийски десерт, който се нарича джелеби. Чували ли сте за него?

АШ: Не.

АА: Един оранжев десерт, които прилича на царевица. Нарича се джелеби, това е индийско сладко ястие и  на мен не ми харесва. Един ден бяхме седнали на масата за хранене със семейството ми, а един ученик ни беше дал кутия джелеби. Когато започна да яде Гуруджи каза на майка ми, която сервираше този ден: “Донеси джалебито”. Майка ми го донесе и сервира на Гуруджи, а когато подаде на мен, аз казах: „Не, аз не искам.“, а Гуруджи попита: „Защо?“ и аз отвърнах: „Не обичам джелеби.“  Тогава той каза: „Кой ти каза, че не харесваш джелеби?“ – „Знам, че не ми харесва джелеби, пробвала съм” – отговорих аз. „Откъде знаеш, че няма да ти хареса сега? Едно време когато си го пробвала ти си била различна и джелебито е било различно. Откъде знаеш, че няма да ти хареса сега?” Тогава доста се посмяхме около масата, но сега като се връщам назад, разбирам че това си беше истински голям урок за мен.

Ние сме обусловени от всичко: от това, което ни харесва, от това, което не ни харесва, от това кой ни е приятел и от това кой ни е враг. Когато се скараме с някого, ние го помним за дълго и като се сетим за този човек, първо изниква неговата вина в нашия ум. Такива сме си. Аз просто имах късмета да живея до него дълги години… Предполагам, че затова едно време е имало гуру система, при която гуру и шишя [ученик] живеят заедно. Като наблюдаваш непосредствено учителя, може да се научиш на толкова много.

АШ: Говорихте в клас за страха, че той има физиологична причина и това беше много интересно за мен. Както всички останали и аз имам много страхове. Малкото практика, която правих с Гуруджи преди години, продължава да премахва този страх, за да мога да действам правилно. Но знам, че много хора, когато се събудят в понеделник сутрин са изпълнени със страх.

АА: Страх от? Те знаят ли от какво е страхът?

АШ: Мисля, че много хора страдат от безпокойство. Мога да ви кажа какъв е моят страх като се събудя и ако бих могла да се събудя след като съм направила практиката си, щеше да бъде добре. Ако мога да практикувам, тогава съм по-добре, но се чудя дали има нещо повече, което може да кажете за страха и за начина, по който хората могат да работят с него?

АА: Ето защо практиката на Айенгар йога е толкова богата, има толкова много различни аспекти, до които може да достигне. За тези, които страдат от безпокойство, може да се работи върху него. За тези, чието его е голямо и са прекалено самоуверени за всичко, Айенгар Йога пак има нещо и за тях. Предполагам, че затова Гуруджи преподаваше йога: той можеше да я персонализира специално за всеки. Гуруто знае кой сте и какво ви липсва. За съжаление не всеки може да има гуру. Нямаме много гурута на разположение, затова е добре да практикуваме цялото разнообразие от асани, което ни е дадено.

В нашата практика трябва да проследим какво ни спира. Ето защо мисля, че Айенгар Йога е толкова мощна практика. Основният принос на Гуруджи е, че той може да предаде абстрактното с практическото. Страхът е абстрактен. Не може да кажете точно какво е страхът, но той го направи конкретен, проследим. Човешкото тяло е реално. Страхът е абстрактен. Огъването назад от Урдхва Хастасана е реално. (движението, с което се огъваме назад до земята от поза с изправени нагоре ръце). Ние тръгваме от реалното, за да можем да стигнем до абстрактното. За някои от нас това може да са стоящи или огъващи назад асани, от които се страхуваме и обикновено избягваме. Тогава трябва да проследим коя част от тялото се съпротивлява, защото тази част блокира енергийния поток. След като открием коя е, енергийният поток е освободен и можем да продължим напред.

За друг човек това може да е точно обратното. Може да е огъване напред заради болки в прасците. Ако практиката е насочена по правилния начин, като сте  чувствителни и наблюдателни едновременно, тогава за всички проблеми може да се открие конкретното място. Мисля, че всички, които са работили с Гуруджи са имали голям късмет, защото той знаеше точно как да посочи къде в тялото се е проявил страхът, къде е доверието и къде – мързелът. Той можеше да посочи правилно всяка една от фазите на съзнанието – от латентно състояние до напълно активно. Той виждаше блокирането на енергията. И сега, когато вече го няма, трябва да се научим сами да го търсим.

АШ: Смятате ли, че по пътя има нещо, което е различно като за жена в традицията на Айенгар йога?

АА: Не знам. Не знам какво е да си мъж в системата Айенгар Йога.

АА:Ако мога да перифразирам въпроса ви: „Мислите ли че йога е различна за мъже и жени?” Мисля, че е така, защото и двата пола имат своя природа, характера й е различен и има собствени специфики. В един клас, воден от Гитаджи (дъщерята на БКС Айенгар), тя отбеляза това и каза: „Добре, вие сте мъж. Вие имате сила. Аз съм жена и също имам сила”. Очевидно е, че е различно, защото имаме различна направа, нашият софтуер е различен, хардуерът ни е различен, така че това, което излъчваме е различно. Ако кажем „Да вървим по един и същи начин”, тогава ние сме слепи за нашия софтуер и хардуер, така че не мисля, че това е правилно.

Ще бъда избирателна  към практиката на асана и пранаяма. Един мъж може да направи по-лесно Чатуранга или да балансира на  ръцете си, отколкото една жена, поради устройството си. Докато една жена, поради гъвкавост в прасците, може да направи други асани много по-лесно, защото жените имат по-отворена област на таза. Мъжът трябва да разбере какво точно да направи, за да стане гъвкав, а жената ще трябва да разбере какво да прави, за да стане силна. Но ако искаме да се откажем от нашата природа, за да постигнем нещо, това вече е проблем.

Трябва да приемем нашата истинска природа. Един от най-красивите уроци, които съм получила, се основава на това – не трябва да губя женствеността си, за да постигна това, което искам.

АШ: Чудесно е че си тук при нас днес и че ни учиш целия този месец. Благодаря ти! Намасте!

Още информация по темата на практика можете да намерите в нашите статии:

Leave a reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *