Врикшасана: поза на дървото

Врикша означава дърво и оттам идва наименованието на санскрит „Врикшасана” – поза на дървото.

Пренасяме се високо в планината – усетете чистия въздух, лекия полъх на вятъра, който носи свежeст и аромат на борова гора, панорамата на планински върхове, зелени поляни, кристално чисти потоци и езера, които ни изпълват с вдъхновение и благодарност, че се намираме тук и сега. Слънчевите лъчи ни докосват с топлина и ни изпълват с живителни сили и желание за живот.

Инструкции за изпълнение на Врикшасана поза на дървото:

Представете си, че се преобразяваме във вековно борово дърво. Събираме босите ни крака заедно, които стоят върху загряната от слънцето пръст на

Майката Земя и се изпълват с топлина. Насочваме вниманието си към пръстите, които разперваме и изтегляме напред и отпускаме да легнат в покой.

След това визуализираме как от ходилото на левия крак спускаме четири здрави корена от възглавничките на палеца и кутрето и от външната и и вътрешна част на петата. Усещаме как се вкореняваме все по-на дълбоко в земните недра.

Чрез здравите корени всмукваме жадно вода, която се трансформира в енергия от вълшебен елесир , който протича нагоре. Стягаме здраво мускулите на левия крак, при което колянната капачка се повдига нагоре, поддържаме я така, и разтваряме хубаво задното коляно.

Врикшасана поза на дървото

Свиваме десния крак и го поставяме от вътрешната страна на бедрото на левия. Като пръстите гледат надолу, а ходилото и бедрото се свързват като едно цяло.

Стремим се да въртим мускулите на дясното бедро отвътре навън, а на лявото отвън навътре.

Продължаваме нагоре и по пътя насочваме опашката навътре, а долните ребра назад, докато не изравним в една вертикална права. Насочваме и лявото бедро назад докато не изравним петата с хълбока на изправения крак .

От таза изтегляме гръбначния стълб до върха на главата и с вдишване изтегляме ръцете с изправени лакти нагоре, като дланите гледат една срещу друга на широчината на раменете.

През върха на пръстите усещаме как енергията от земните недра, която протича през нас ни издърпва нагоре и се свързва с прекрасната небесна шир.

Същевременно насочваме раменете надолу и встрани далеч от ушите. Почувствайте стабилността и сърдечния ритъм на вековното дърво.

От короната чуваме чуруликащи врабчета и осъзнаваме, че всичко това е реалност.

Отпускаме корема и гърлото, дишаме спокойно и фокусираме поглед върху изгряващото слънце пред нас.

Leave a reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *